Знаете ли за…

На тази страница, всеки месец ще Ви представяме информация за личности от различни области на науката. Ще Ви предлагаме и списък с родени през същия месец.



Януари

Февруари

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

Септември

Октомври

Ноември

Декември



За месец Май

Николай Лилиев

български поет

Роден: 26 май 1885
Стара Загора, България
Починал: 6 октомври 1960
София, България


Николай Лилиев (псевдоним на Николай Михайлов Попиванов) (26 май 1885, Стара Загора — 6 октомври 1960, София) е виден български поет символист и драматург.

Роден е в семейство на потомствени учители и свещеници, но от малък остава кръгъл сирак. Основно образование получава в родния си град, а после завършва търговска гимназия в Свищов през 1903.

Литературните му интереси се проявяват още през ученическите години, но тласък за поетическа изява му дава срещата с Димитър Подвързачов към края на 1903 година. По това време Лилиев е чиновник в старозагорската земеделска банка и е отпечатал само две пародии в сп. „Българан“, подписани с инициали.

През 1905–1906 година следва три семестъра литература в Лозана, откъдето изпраща стихове в списанията „Ново общество“ и „Демократически преглед“.Живее в една квартира с Хр.Досев и е близък до неговите толстоистки търсения. През 1907 е чиновник в Долна баня,където се запознава със С.Ничев -основал толст.комуна там; запознава се и с Димчо Дебелянов, среща се за пръв път с Владимир Василев и Боян Пенев, с които е свързана творческата му съдба. През 1908–09 година е учител в III мъжка гимназия в София. Заедно с Димчо Дебелянов се радва на покровителството на Димитър Подвързачов и на приятелството на млади поети, журналисти и художници от неговия артистичен кръг. Същата година в сп. „Съвременник“, № 2, под стихотворението „An die Natur“ („Към природата“) за пръв път се подписва с псевдонима Николай Лилиев, измислен от редактора на списанието Г. Бакалов.

През есента на 1909 година Лилиев спечелва конкурс и заминава за Париж, където учи търговски науки със стипендия на Министерството на търговията. От Париж изпраща стихотворения, които Подвързачов и Дебелянов публикуват в списанията „Съвременник“, „Оса“, „Смях“, „Наш живот“, „Демократически преглед“, „Съвременна мисъл“ и др. В хумористичните издания се подписва с псевдонимите Одуванчик, Анонимус, Лилипут. Кореспонденцията на тримата поети е ценен документ за епохата и за равнището на епистоларната култура.

През 1910 година Лилиев е представен с 14 стихотворения в първата „Антология на българската поезия. От Вазова насам“, съставена от Д. Подвързачов и Д. Дебелянов. След завръщането си от Париж (лятото на 1912 г.) е учител в търговската гимназия в Пловдив (1912–13) и в Свищов (1913–15).

По време на Балканската война е граждански мобилизиран в Стара Загора. През 1914 година участва със стихове, преводи и критика във всяка от петте книжки на редактираното от Д. Подвързачов сп. „Звено“. През Първата световна война е редник и кореспондент. След войната работи в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост, в издателството на Александър Паскалев, в Дирекцията по печата във Външното министерство, в различни редакции. Първата му книга „Птици в нощта“ излиза в две издания. От началото на 1920 година Владимир Василев започва да издава сп. „Златорог“ и привлича Лилиев за съредактор и постоянен сътрудник.

През 1921 година Лилиев заминава (заедно с проф. Н. Михов) за Виена и до септември 1924 година работи последователно в големите библиотеки на Виена и Мюнхен върху подготовката на историческа библиография за българския стопански живот през вековете. В тези години стриктно изпълнява ангажиментите си към сп. „Златорог“, като осигурява голяма част от чуждестранната кореспонденция на списанието. През 1922 година излиза книгата му „Лунни петна“ (наградена от Министерството на просвещението).

От есента на 1924 до 1928 година и от 1934 година е драматург на Народния театър в София.

След поемата си „Родина“ (1925) в продължение на 9 години Лилиев не публикува нови стихове. Тази пауза е белязана с две важни събития в творческата му биография. В края на 1931 година се появява антологичната му книга „Стихотворения“, а през март 1934 в „Златорог“ излиза цикълът „При морето“ — последните стихове, които поетът отпечатва приживе. Те са свързани с пребиваването му във Варна, където е преподавател по френски език (1932–1934) в Търговската академия. Цикълът предизвиква широк отзвук. Възприема се като поетическо възкресение и обновление, като нова стилистична ориентация на поета.

Като драматург в Народния театър в София (1934–1960) Лилиев оставя трайни следи в българската театрална култура. Възражда и следва най-добрите традиции на театъра, положени от Пенчо П. Славейков и Пейо Яворов. Присъствието му се оказва особено стимулиращо за развитието на българската драматургия. Привлича за каузата на театъра най-добрите български писатели и преводачи. Превежда за нуждите на репертоара огромна част от европейската класическа и съвременна драма: Уилям Шекспир („Сън в лятна нощ“, „Ромео и Жулиета“, „Крал Лир“), Пиер Корней („Сид“), Морис Метерлинк („Чудото на Св. Антоний“), Хуго фон Хофманстал („Електра“), Виктор Юго („Ернани“), Алексей Толстой („Цар Феодор“), Хенрик Ибсен („Малкият Ейолф“) и др. Името на поета е свързано с разцвета на българския театър през 30-те и 40-те г.

След комунистическия преврат на 9 септември 1944 поезията на Лилиев е обречена на забрава и отрицание от страна на официалната комунистическа литературна критика. Избран е за академик (1945); участва активно в изданията на Института за литература при БАН, но повече не написва нито ред поезия.

От началото на века до войните Лилиев е един от най-талантливите поети на България. След появата на първите му книги неговата поезия се оказва в центъра на критичните полемики. Тя се свързва с върха и залеза на българския символизъм.

„Николай Лилиев е може би най-чистият, най-завършеният български лирик, ако имаме предвид красотата на задушевното звучене и голямата изисканост на стохотворната техника. Докато го чета и препрочитам, аз непрекъснато си повтарям, че за него е говорено и писано много по-малко, отколкото той заслужава като поет, като образец на европейско мислене, но и на национална самобитност на езика, като един от забележителните строители на българския театър, като цялостно присъствие в нашия духовен живот. (…) Лилиев се прекланя пред сложността на човешката душа. Но и се стреми да я разбере, като потъва в не малко от нейните дълбочини, в нейните тайни. Поетът често чува нечувани гласове. Пътува извън границите на очевидното. Прекрачва доста прагове пред неизвестното от вътрешния живот на индивидуалността.“ (из книгата на проф. д. ф. н. Юлиан Вучков „Върхове в историята на българската литература“).

Поезията на Лилиев е преведена на множество европейски езици, името му неизменно присъства в европейските литературни речници и енциклопедии.

Списък с родени през Май месец

1 Май
1859 г. — Никола Рибаров, български военен деец († 1927 г.)
1880 г. — Васил Ив. Стоянов, български детски поет († 1962 г.)
1885 г. — Екатерина Ненчева, българска поетеса († 1920 г.)
1933 г. — Васил Арнаудов, български диригент († 1991 г.)
1933 г. — Геласий, български духовник († 2004 г.)
1961 г. — Мариана Сендова, български физик
1987 г. — Тезджан Наимова, българска лекоатлетка
…………………………
2 Май
1930 г. — Стойчо Мазгалов, български актьор († 2006 г.)
1945 г. — Йосиф Сърчаджиев, български актьор
1946 г. — Любомир Младенов, български актьор
1950 г. — Вячеслав Кушев, български композитор
1963 г. — Тончо Токмакчиев, български актьор
1970 г. — Тошко Хаджитодоров, български сценарист
…………………………
3 Май
1867 г. — Александър Малинов, министър-председател на България († 1938 г.)
1880 г. — Кирил Попов, български математик († 1966 г.)
1892 г. — Анастас Дудулов, български скулптор († 1971 г.)
1926 г. — Михаил Пенчев, български режисьор († 1996 г.)
1933 г. — Рада Москова, българска писателка
1934 г. — Иван Андонов, български режисьор и живописец
1936 г. — Асен Кисимов, български актьор († 2005 г.)
1942 г. — Стефка Берова, българска певица
1946 г. — Христофор Събев, български йеромонах
1950 г. — Валентин Миновски, български певец
1969 г. — Добринка Корчева, българска поетеса
1972 г. — Ненчо Илчев, български актьор
…………………………
4 Май
1886 г. — Александър Пеев, български общественик († 1943 г.)
1891 г. — Петко Петков, български политик († 1923 г.)
1917 г. — Веселин Хаджиниколов, български историк и етнолог († 2003 г.)
1943 г. — Артин Потурлян, български композитор
1947 г. — Иван Добчев, български режисьор
1947 г. — Филип Трифонов, български актьор
1976 г. — Адриан Лазаровски, български писател
1979 г. — Христо Янев, български футболист
1981 г. — Кубрат Пулев, български боксьор
…………………………
5 Май
1840 г. — Йосиф I, български екзарх († 1915 г.)
1880 г. — Сотир Маринков, български военен деец († ? г.)
1898 г. — Крум Лекарски, български военен и спортен деец († 1981 г.)
1902 г. — Димитър Стоевски, български писател и преводач († 1981 г.)
1906 г. — Банчо Банчевски, български оперен певец (баритон) († 1988 г.)
1919 г. — Руслан Райчев, български диригент († 2006 г.)
1927 г. — Крум Монев, български революционер († 2001 г.)
1931 г. — Георги Белички, български инженер и политик
1956 г. — Боян Саръев, български духовник и родолюбец
1977 г. — Георги Димитров Костов, български режисьр
…………………………
6 Май
1869 г. — Апостол войвода, български революционер († 1911 г.)
1882 г. — Георги Атанасов, български композитор и диригент († 1931 г.)
1941 г. — Гена Димитрова, българска оперна певица († 2005 г.)
1963 г. — Мая Новоселска, българска актриса
1993 г. — Георги Стойчев, български актьор
…………………………
7 Май
1875 г. — Методи Патчев, български революционер († 1902 г.)
1914 г. — Андрей Гуляшки, български писател († 1995 г.)
1928 г. — Георги Русев, български театрален и кино актьор († 2011 г.)
1930 г. — Пеньо Пенев, български поет († 1959 г.)
1967 г. — Добрин Векилов, български музикант
1969 г. — Катерина Малеева, българска тенисистка
…………………………
8 Май
1879 г. — Александър Мутафов, български художник († 1957 г.)
1881 г. — Никола Милев, български историк († 1925 г.)
1898 г. — Райчо Славков, български военен деец († 1953 г.)
1929 г. — Цвятко Николов, български актьор († 1970 г.)
1937 г. — Цанчо Цанчев, български кинооператор († 1999 г.)
1948 г. — Анета Сотирова, българска актриса
1976 г. — Станислава Азова, българска певица
…………………………
9 Май
1819 г. — Николай Палаузов, български възрожденец († 1899 г.)
1917 г. — Евгени Филипов, български учен († 1991 г.)
1945 г. — Божана Апостолова, българска поетеса
1949 г. — Пенка Седларска, български изкуствовед
1964 г. — Александър Върбанов, български щангист
…………………………
10 Май
1840 г. — Хаджи Димитър, български революционер († 1868 г.)
1856 г. — Иван Урумов, български ботаник († 1937 г.)
1946 г. — Виктор Самуилов, български писател, преводач, сценарист и карикатурист
1959 г. — Георги Коритаров, български журналист
1973 г. — Людмила Даскалова, българска актриса
…………………………
11 Май
1840 г. — Стефан Караджа, български революционер († 1868 г.)
1876 г. — Никола Станимиров, български военен деец († 1962 г.)
1879 г. — Александър Гиргинов, български политик († 1953 г.)
1885 г. — Станислав Крайовски, български военен деец († 1955 г.)
1924 г. — Димитър Станишев, български партизанин и политик († 2000 г.)
…………………………
12 Май
1815 г. — Анастасия Димитрова, българска учителка († 1894 г.)
1937 г. — Младен Григоров, български лекар
1956 г. — Радосвета Василева, българска актриса
1996 г. — Йордан Пенчев, Български футболист
…………………………
13 Май
1844 г. — Цанко Дюстабанов, български революционер († 1876 г.)
1858 г. — Димитър Бръзицов, български книжовник и преводач († 1931 г.)
1918 г. — Валентина Топузова, българска преводачка († 2008 г.)
1924 г. — Емил Павлов, български композитор († 1992 г.)
1930 г. — Иван Калчинов, български композитор на естрадни песни
1936 г. — Асен Кисимов, български актьор († 2005 г.)
1965 г. — Маргарит Абаджиев, български писател и сценарист
1966 г. — Камен Воденичаров, български актьор и шоу-продуцент
…………………………
14 Май
1868 г. — Владимир Вазов, български генерал († 1945 г.)
1869 г. — Никола Мушмов, български нумизмат († 1942 г.)
1875 г. — Атанас Шарков, български революционер († ? г.)
1909 г. — Йосиф Петров, български поет († 2004 г.)
1958 г. — Станимир Трифонов, български режисьор
1985 г. — Симона Пейчева, българска гимнастичка
…………………………
15 Май
1859 г. — Карел Шкорпил, чешко-български археолог († 1944 г.)
1864 г. — Захария Шумлянска, българска просветна деятелка († 1937 г.)
1865 г. — Стефан Огнянов, български политик († ? г.)
1867 г. — Асен Николов, български военен деец († 1928 г.)
1870 г. — Васил Кирков, български актьор († 1931 г.)
1883 г. — Владимир Попанастасов, български поет († 1913 г.)
1884 г. — Добри Терпешев, български партизанин и комунист († 1967 г.)
1919 г. — Александър Геров, български писател († 1997 г.)
1926 г. — Драгомир Асенов, български писател († 1981 г.)
1943 г. — Георги Бакалов, български историк
1945 г. — Иван Герджиков, български психиатър
…………………………
16 Май
1857 г. — Силян Вълчев, български революционер († ? г.)
1872 г. — Георги Данаилов, български учен († 1939 г.)
1911 г. — Борислав Стоянов, български архитект
1921 г. — Чавдар Кюранов, български политик († 2004 г.)
1925 г. — Банчо Банов, български актьор († 1993 г.)
1935 г. — Красимир Андреев, български композитор
1938 г. — Владислав Икономов, български режисьор
1985 г. — Станислав Яневски, български актьор
1991 г. — Григор Димитров, български тенисист
…………………………
17 Май
1902 г. — Иван Ненов, български художник († 1997 г.)
1912 г. — Живко Сталев, български юрист († 2008 г.)
1914 г. — Апостол Пашев, български политик († 1996 г.)
1915 г. — Янаки Холевич, български лекар († 2007 г.)
1955 г. — Каспар Симеонов, български волейболист
1958 г. — Пламен Пеев, български актьор
1965 г. — Лилия Игнатова, българска гимнастичка
1966 г. — Албен Белински, български спортист
…………………………
18 Май
1856 г. — Спас Вацов, български сеизмолог († 1928 г.)
1861 г. — Матей Стойков, български офицер († 1928 г.)
1872 г. — Яне Сандански, български революционер († 1915 г.)
1875 г. — Петър Васков, български революционер († 1907 г.)
1879 г. — Стоян Стойков, български революционер († ? г.)
1880 г. — Димитър Бояджиев, български поет († 1911 г.)
1914 г. — Борис Христов, български певец († 1993 г.)
1920 г. — Алексей Шелудко, български физикохимик († 1995 г.)
1925 г. — Яким Якимов, български режисьор († 2009 г.)
1927 г. — Кирил Цибулка, български композитор († 1997 г.)
1944 г. — Иван Станев, български сценарист
1944 г. — Димитър Радков, български художник († 1982 г.)
1944 г. — Румена Трифонова, българска актриса
1962 г. — Стефан Яръмов, български футболист
1965 г. — Кольо Колев, български щангист
1967 г. — Светлана Терзиева, българска актриса
1984 г. — Ивет Лалова, българска лекоатлетка
…………………………
19 Май
1881 г. — Янко Стоянчев, български юрист и политик († 1927 г.)
1884 г. — Димо Кьорчев, български философ и литературен критик († 1928 г.)
1884 г. — Петър Ников, български историк († 1938 г.)
1891 г. — Иван Велков, български археолог († 1958 г.)
1900 г. — Стоян Вардарски, български революционер († ? г.)
1943 г. — Димитър Пейчев, молдовски и български художник
1957 г. — Мая Бабурска, българска актриса
1963 г. — Кристин Димитрова, българска писателка
1970 г. — Петър Кауков, български актьор и театрален режисьор
1972 г. — Мая Бежанска, българска актриса и певица
…………………………
20 Май
1868 г. — Тасе Христов, български революционер († ? г.)
1875 г. — Парашкев Цветков, български революционер († 1903 г.)
1876 г. — Петър Джидров, български социалдемократ († 1952 г.)
1878 г. — Александър Давидов, български военен деец († 1925 г.)
1882 г. — Георги Горанов, български композитор († 1905 г.)
1909 г. — Васил Иванов, български художник († 1975 г.)
1922 г. — Димитър Хаджиянев, български актьор
1930 г. — Милена Цанева, български литературен критик
1935 г. — Димитър Киров, български художник († 2008 г.)
1961 г. — Ангел Тошков, български учен
1964 г. — Весела Лечева, българска спортистка
1964 г. — Даниела Гергелчева, българска тенисистка
1970 г. — Стефан Вълдобрев, български актьор и музикант
…………………………
21 Май
1848 г. — Търпо Поповски, български свещеник († 1928 г.)
1863 г. — Димитър Станчов, български дипломат († 1940 г.)
1870 г. — Тодор Марков, български военен деец († след 1950)
1896 г. — Вера Иванова-Мавродинова, български учен († 1987 г.)
1897 г. — Никола Аврамов (художник), български художник († 1945 г.)
1912 г. — Димитър Домузчиев, български музикант († 1972 г.)
1938 г. — Павел Герджиков, български певец
1943 г. — Кирил Топалов, български писател
1965 г. — Димитър Воев, български поет († 1992 г.)
…………………………
22 Май
1941 г. — Борис Гуджунов, български естраден певец
1969 г. — Йото Йотов, български щангист
1970 г. — Иван Кескинов, български тенисист
1974 г. — Соня Васи, български фотомодел
1979 г. — Тихомир Тичко, български шахматист
1983 г. — Любена Нинова, българска певица
1984 г. — Антон Хекимян, български журналист
…………………………
23 Май
1847 г. — Михаил Греков, български революционер († 1922 г.)
1854 г. — Иван Димитриев Гешов, български политик († 1934 г.)
1860 г. — Ярослав Вешин, български художник († 1915 г.)
1903 г. — Олга Кирчева, българска актриса († 1978 г.)
1912 г. — Влади Симеонов, български диригент († 1990 г.)
1912 г. — Яна Язова, българска поетеса († 1974 г.)
1926 г. — Николай Антонов, български писател
1928 г. — Мила Павлова, българска актриса († 1963 г.)
1932 г. — Емилия Радева, българска актриса
1941 г. — Кръстю Пастухов, български журналист
1941 г. — Мариана Аламанчева, българска актриса
1960 г. — Асен Златев, български щангист
1960 г. — Стилиян Йотов, български философ
…………………………
24 Май
1869 г. — Йордан Павлов, български политик († 1959 г.)
1876 г. — Сава Огнянов, български актьор († 1933 г.)
1885 г. — Методий Лолов, български журналист († 1959 г.)
1897 г. — Лазар Станев, български политически деец († 1938 г.)
1932 г. — Кирил Ракаров, български футболист († 2006 г.)
1932 г. — Кирил Серафимов, български физик († 1993 г.)
1934 г. — Кирил Господинов, български актьор († 2003 г.)
1987 г. — Тома Здравков, български певец
…………………………
25 Май
1845 г. — Марин Поплуканов, български революционер († 1913 г.)
1852 г. — Данаил Юруков, български общественик(† 1926 г.)
1852 г. — Филип Симидов, български книжовник († 1925 г.)
1869 г. — Георги Стаматов, български писател († 1942 г.)
1870 г. — Иван Коюмджиев, български революционер († 1923 г.)
1870 г. — Иван Куюмджиев, български революционер († 1927 г.)
1875 г. — Петър Дървингов, български офицер († 1958 г.)
1876 г. — Иван Кирилов, български писател († 1936 г.)
1901 г. — Васил Беязов, български архитект († 1980 г.)
1963 г. — Игор Марковски, български актьор
…………………………
26 Май
1885 г. — Николай Лилиев, български поет († 1960 г.)
1888 г. — Никола Трайков, български дипломат и учен († 1963 г.)
1896 г. — Христо Лилков, български военен деец и политик († 1971 г.)
1900 г. — Яким Якимов, български учен († 1965 г.)
1922 г. — Стефан Груев, български журналист, писател и общественик († 2006 г.)
1931 г. — Илия Буржев, български поет († 2008 г.)
1932 г. — Григор Вачков, български актьор († 1980 г.)
1939 г. — Климент Денчев, български актьор († 2009 г.)
1946 г. — Нешка Робева, българска гимнастичка и треньорка
1987 г. — Григор Григоров, български шахматист
…………………………
27 Май
1833 г. — Тодор Шишков, български книжовник († 1896 г.)
1878 г. — Панарет Брегалнишки, български духовник († 1944 г.)
1897 г. — Милко Бичев, български архитект († 1972 г.)
1903 г. — Никола Фурнаджиев, български поет († 1968 г.)
1917 г. — Владимир Кабаиванов, български химик
1926 г. — Атанас Пацев, български художник († 1999 г.)
1943 г. — Димитър Митов, български художник
1957 г. — Венцислав Рангелов, български треньор
1958 г. — Румен Пенин, български учен
1961 г. — Жорета Николова, българска актриса
1964 г. — Бисер Цолов, български учен
1964 г. — Елена Йончева, българска журналистка
1970 г. — Бианка Панова, българска гимнастичка
1978 г. — Иван Юруков, български актьор
…………………………
28 Май
1805 г. — Ильо войвода, български войвода († 1898 г.)
1849 г. — Никола Обретенов, български революционер († 1939 г.)
1868 г. — Панайот Сантурджиев, български военен деец († 1962 г.)
1880 г. — Христо Силянов, български революционер († 1939 г.)
1918 г. — Иван Гълъбов, български езиковед
1930 г. — Димитър Точев, български поет и писател, журналист († 2006 г.)
1933 г. — Димитър Мишев, български академик († 2003 г.)
1940 г. — Развигор Попов, български музикант
1941 г. — Чавдар Шинов, български сценарист
1949 г. — Стефан Димитров, български композитор
1954 г. — Мариана Димитрова, българска актриса († 2005 г.)
1958 г. — Красимир Едрев, български поет и публицист
1970 г. — Иван Попов, български писател
…………………………
29 Май
1920 г. — Рачко Ябанджиев, български артист († 2004 г.)
1933 г. — Никола Пъдевски, български шахматист
1942 г. — Иван Ганев, български учен († 2003 г.)
1965 г. — Даниел Дянков, български художник
…………………………
30 Май
1901 г. — Христо Бръзицов, български публицист († 1980 г.)
1907 г. — Антон Маринович, български театрален и кинорежисьор († 1976 г.)
1930 г. — Цвета Унджиева, български учен († 2000 г.)
1971 г. — Петьо Гарвански, български инженер
…………………………
31 Май
1866 г. — Кръстьо Кръстев, български литературен критик и писател († 1919 г.)
1881 г. — Стефан Баджов, български художник († 1953 г.)
1890 г. — Петко Стайнов, български юрист († 1972 г.)
1903 г. — Маньо Стоянов, български литературовед, историк, библиограф († 1986 г.)
1947 г. — Васил Сотиров, български писател
1947 г. — Вълко Ценов, български скулптор
1956 г. — Николай Сотиров, български актьор
1984 г. — Йордан Кънев, български тенисист

Източник : Интернет

Върнете се в началото