Знаете ли за…

На тази страница, всеки месец ще Ви представяме информация за личности от различни области на науката. Ще Ви предлагаме и списък с родени през същия месец.



Януари

Февруари

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

Септември

Октомври

Ноември

Декември



За месец Юли

Иван Вазов

Български поет

9 юли 1850 г.
Сопот, Османска империя
22 септември 1921 г. (на 71 г.)
София, България


Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в гр. Сопот. Известен като Патриарх на българската литература, Иван Вазов е български поет и писател. Академик на “Българската академия на науките”, Вазов отразява в творчеството си отражението на две исторически епохи – Възраждане и следосвобожденска България. От 7 септември 1897 г. до 30 януари 1899 г. Иван Вазов е министър на народното просвещение.

Иван Вазов е брат на военните дейци Владимир Вазов и Георги Вазов. Произхождат от семейство на търгвец, заможен за времето си, възпитавани са със строг ред, отзивчивост към възрожденските настроение, уважението към религиозните и битовите традиции и патриархалност.
След завършването на местното взаимно и класно училище с помощ на учителя Партений Белчев, Вазов се приобщава към руско езичната поезия. Изучава турски и гръцки език в Калофер при бащата на Христо Ботев – Ботьо Петков и става негов помощник. През 1866 година Вазов записва в Пловдивската гимназия за усъвършенстването на двата езика, който изучава. Освен това, започва да учи и френски език, като се увлича по поезията на известните френски писатели Виктор Юго, Пиер Беранже и Алфонс дьо Ламартин. През 1868 година бащата на Вазов го вика в Сопот с намерения да поеме търговията, но той отказва.

Политическата дейност на младият Иван Вазов започва с покровителството на майка му – Съба Вазова. Естествено всичко това буди недоволство в баща му, защото той настоява Иван да поеме търговията. Така през 1870 г. Вазов е изпратен в Румъния да се учи от своят чичо, който по това време е бил търговец в Олтеница. В Румъния Вазов продължава своето дело, изучава румънски език и се запознава с румънската поезия и пише патриотични стихове, които публикува в „Периодическо списание“, Вестник “Свобода”, Вестник “Отечество”, списание „Читалище” и др. Вазов решава да избяга в Браила, където живее няколко месеца сред хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров — Странджата. Животът сред хора като тези български емигранти, срещите с Христо Ботев оказват голямо въздействие върху поета, което събужда в него един голям патриот и гражданин.

През 1870 г. Иван Вазов се завръща в България, става учител за година, след което работи като преводач на строежа на железопътната линия София-Кюстендил, започва да учи немски език. През 1875 година се завръща в родния си град Сопот и се присъединява към Сопотския революционен комитет.
През 1875 година се вдига Старозагорското въстание, което претърпява неуспех и Вазов заминава за Букурещ. Присъединява се към „Българско централно благотворително общество“ и става негов секретар. Излизат и първите му стихосбирки „Пряпорец и гусла“ (с псевдоним Пейчин) и „Тъгите на България“.

През Руско-турската освободителна война Иван Вазов е писар в Свищов при губернатора Найден Геров. Пуска стихосбирката си „Избавление“ и е командирован в Русе. От 7 март 1879 до септември 1880 Вазов е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица. Тогава излиза и неговата поема „Грамада“, вдъхновена от случай в неговата съдебна практика.
От октомври 1880 година Иван Вазов се установява в столицата на Източна Румелия – Пловдив. Участва като депутат в в Областното събрание от Народната партия. Заедно със своя приятел Константин Величков в продължение на 5 години помагат за редактирането на вестник „Народний глас“. През 1881 година е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество. Става главен редактор на списание “Наука”. Четири години по-късно заедно с Константин Величков основават списание “Зора”. Двамата заедно съставят и прочутата двутомна „Българска христоматия“, която служи за запознанство на българския читател с повече от 100 български и чужди автори.

През 1886 година, покрай събитията около преврата от 9 август, Иван Вазов е принуден да напусне България. След няколко месеца в Цариград, той се установява в Одеса. За да удави мъката по своята родина, пише романа „Под игото“. Публикува го в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ след завръщането си отново в родината.
През 1889 година Иван Вазов започва да живее в София, а само година по-късно основава списание „Денница“, което излиза в продължение на две години. По това време се издават и неговите най-силни разкази, събрани в два тома под името „Драски и шарки“. През август 1897 година Иван Вазов влиза в народняшкото правителство на Константин Стоилов, където заема поста министър на народната просвета. Вазов е един от хората, противопоставали се на въвличането на България в Първата световна война, но когато това въпреки всичко се случва той възпява в стиховете си победите на българските войски. През 1921 година Иван Вазов умира от разрив на сърцето. Действителен член на Българското книжовно дружество (днес БАН) от 1881, почетен член на Българска Академия на Науките от 1921.

Цялото си имущество Вазов завещава на един от братята си, който се намира в трудно финансово положение. След смъртта му обаче тогавашният министър-председател Стамболийски прокарва закон за създаването на музей на Вазов. С този закон къщата му в София и цялото му имущество са национализирани без компенсация. Вещите на Иван Вазов, който се намират в други хора, трябва да бъдат предадени или нарушителите ще бъдат наказвани по закона за разбойничество.

Източник : Интернет

Върнете се в началото