Правописни и пунктуационни правила

Подробна книга с примери. Достъпно съдържание.

Старници – 46

Свали

Лицемерие и неверие в „Тартюф“

Комедията „Тартюф” на Жан-Батист Поклен – Молиер е остра сатира срещу лицемерието на Божиите служители и срещу глупостта на догматиците. Лицемерието като нравствено зло става основен художествен проблем. То е мотив, който конфронтира героите или ги обединява в задружните им усилия срещу общественото зло. Тартюф е един явен лицемер, който се подвизава като храненик в богатия дом. Той е измамник и аморален тип. За него не съществуват „предразсъдъци” като чест, съвест и морал, за това името му се е превърнало в синоним на лицемерието.

Страници – 1

Свали

Лицемерие и лековерие в „Тартюф“

“Тартюф” е шедьовър, който е запечатал не просто състоянието на умовете на своето съвремие, а нещо значително повече – същностните черти на самата човешка природа”, така се изразява Жорж Бордонов в критическия си материал за комедията на Жан Батист Поклен-Молиер – “Тартюф”. В произведението си, авторът, подчинявайки се на нормативната естетика на класицистичното изкуство, разкрива категориите лицемерие и лековерие. Взаимно обвързани, те вървят неизменно и могат да донесат непоправими беди на личността и на обществения живот.

Страници – 2

Свали

Комедията „Тартюф“- изобличение на лицемерната набожност

Жан-Батист Молиер е най-великият комедиограф на ХVII век. И не само това на това столетие. В негово лице френската комедия бележи най-високи постижения. Дълъг и сложен е пътят, който писателят извървява от първите си сценични работи до безсмъртните си комедийни творби. С най-дълбоко обществено-философски смисъл е комедията му “Тартюф”. Тя е осмислена картина срещу лицемерната набожност, религия, егоизма и глупостта. В лицата на госпожа Парнел и на Оргон авторът представя носителите на религиозния фанатизъм, породен от догмата. Главният герой Тартюф е не само живо лице, характеризиращ един от основните недъзи на епохата, но и дълбоко социално явление.

Страници – 2

Свали

Комедията „Тартюф“ – анализ

Насочена срещу всички “фалшификатори на благочестието” както сам ги определя Молиер комедията “Тартюф” представя философията на лицемерието и негативното й въздействие върху човешките възгледи за нравственост и почтенност. . С комедията си “Тартюф” Молиер язвително осъжда лицемерието, мнимите добродетели,наивното лековерие и безотговорноста,които са пуснали корени във всички сфери на живота. Художествените образи в комедията “Тартюф” са носители на една преобладаваща страст, порок или добродетел.

Страници – 2

Свали

Коварното, скрито зад маска, лице в комедията „Тартюф“

Комедията „Тартюф“ на Молиер е шедьовър, който е запечатал не само умовете на своето съвремие, а нещо значително повече-същностните черти на човешката природа. Комедията изобричава лицемерието, което някои хора прикриват зад благовидната маска. Молиер осъжда лицемерието, мнимите добродетели, наивното лековерие и безотговорността, които са пуснали корени във всички сфери на живмота. Произведението се превръща в драматична творба, която не слиза от световните сцени до днешни дни. В комедията „Тартюф“ на Молиер е представен светът на измамата, коварството и любовта.

Страници – 1

Свали

Въпросът за лицемерието и вярата в комедията Тартюф от Молиер

“Тартюф” е комедия за лицемерието. Дори от най-беглия поглед става ясно, че тя отразява различни негови аспекти: разминаването между привидност и същтност; стремежа към външна изява; опасността, която то с коварния си лик представлява за хората, и не на последно място – факта, че рано или късно е обречено на разкриване. В по-дълбок творбата свързва лицемерието с вярата, представяйки ги като неотделими и взаимно обуславящи се варианти на поведение. Детайлно разглеждане на маската ни отвежда към намиращото се под нея, затова и разработването на въпроса за лицемерието прераства в анализ на религиозната проблематика в цялата и сложност. В идейния свят на “Тартюф” може да се проникне чрез изследване на авторовото отношение към изобразяваните явления.

Страници – 2

Свали

Христо Смирненски – Мечти и сурова действителност – Юноша Пролет

Христо Смирненски е поет на тържетвеното звучене на стиха ,на празничното усещане за взривна промяна на света.
В стихотворението ”Юноша” пътят от “Аз не зная” до “Аз ще знам” е търсене на истината за чоаека и света. Този път е изпитание за всяка личност.Смирненски разкрива това ,основавайки се на яркия контраст м/у очаквано и реалност. Преходът от незнание към мъдост е пресътворен с характерни за символистите художествени похвати: сравнение, олицетворение ,хипорбола, ярки, запомнящи се образи, вълнуващи метафори, различни по емоционалната си постройка изрази.

Страници – 4

Свали

Митологичното и историчното в поемата на Гео Милев – „Септември“

Избирайки антиномията митологично-исторично за релевантно отношение, през което да бъде разгледан един текст, не може да не се отчете и съответният социокултурен контекст, доколкото споменатата антиномия не е специфично литературен или културен проблем. Митологизмът и историзмът като феномени на съзнанието се оказват определяща опозиция в европейското мислене от християнската епоха насам.

Страници – 10

Свали

Таблица на литературните жанрове

Страници – 2

Свали