Комедията „Тартюф“- изобличение на лицемерната набожност

Жан-Батист Молиер е най-великият комедиограф на ХVII век. И не само това на това столетие. В негово лице френската комедия бележи най-високи постижения. Дълъг и сложен е пътят, който писателят извървява от първите си сценични работи до безсмъртните си комедийни творби. С най-дълбоко обществено-философски смисъл е комедията му “Тартюф”. Тя е осмислена картина срещу лицемерната набожност, религия, егоизма и глупостта. В лицата на госпожа Парнел и на Оргон авторът представя носителите на религиозния фанатизъм, породен от догмата. Главният герой Тартюф е не само живо лице, характеризиращ един от основните недъзи на епохата, но и дълбоко социално явление.

Страници – 2

Свали

Комедията „Тартюф“ – анализ

Насочена срещу всички “фалшификатори на благочестието” както сам ги определя Молиер комедията “Тартюф” представя философията на лицемерието и негативното й въздействие върху човешките възгледи за нравственост и почтенност. . С комедията си “Тартюф” Молиер язвително осъжда лицемерието, мнимите добродетели,наивното лековерие и безотговорноста,които са пуснали корени във всички сфери на живота. Художествените образи в комедията “Тартюф” са носители на една преобладаваща страст, порок или добродетел.

Страници – 2

Свали

Задушница – анализ

Най-задълбочено драматичната борба на човека със съдбата разкрива разказът “Задушница”. Той е идеен синтез на темата за сиромашкото спасение в света на нищетата. И тук Елин-Пелиновият човек е поставен в “затруднителна ситуация” извън селото, сам с мъката си, когато трябва да направи съдбовен избор, чрез който да разреши въпроса за своето жизнено съхранение, т.е. за отстояване на собствената си идентичност. Пътят на главния герой – вдовеца Станчо – до реализацията на желанието “Трябва да му се тури край” има драматична психологическа линия на развитие: той преминава от отчаяние от съдбата…

Страници – 3

Свали

Атанас Далчев – Стаята – анализ

Стихотворението на Атанас Далчев ”Стаята” е своеобразна интерпретация на един от най-важните мотиви в неговата лирика, а именно неживяния живот. Този текст описва традиционни за човешкия дом предмети, чрез чиито запустял вид успява да пресъздаде неналичността на живот. Тяхното присъствие от една страна има цел, да служи на човека, но от друга функцията им се обезсмисля, когато те нямат на кога да бъдат от полза. Тези вещи продължават да заемат местата и “ролите” си, но те са изгубили своя “господар”, изгубили са човека, което поражда меланхолното чувство на самота и отчужденост, характерно за Далчевите лирически текстове.

Страници – 1

Свали

Текст

Свали

Христо Смирненски – Йохан – анализ

Смирненски е съвременник на януарското въстание на спартакистите в Берлин през 1919г. То е жестоко потушено, но паметта на жертвите е запазена като завет. В първите години след разгрома партийните вестници посвещават цели броеве на въстанието.Портретите на убитите водачи Карл.Л. и Роза Л. са обвити в траурни ленти, а под тях се отпечатват революционни стихове. Пръв сред поетите, които възславят януаорската епорея е См.Той не е непосредствен участник в събитията, но следи техния ход.Въображението го отвежда сред сивите каменни сгради на Берлин, по площади и улици, където се развяват знамената на бунта и се издигат барикади.

Страници – 1

Свали

Христо Смирненски – Юноша – анализ

Смирненски твори в началото на 20-те години на ХХ век – време на остри социални конфликти и промяна в естетическите търсения на българската литература. Символизмът като литературно явление вече се оказва изчерпан, за да изразява новите вълнения на човешката душевност. В поезията си Смирненски осъществява едно самобитно и изключително смело преплитане на символистични с романтични, на митологични и библейски с реалистични образи и сюжети.

Страници – 4

Свали

Стария музикант – Христо Смирненски – анализ

1.Творческа история – включено е в цикъла “Децата на града” и е най-нежното, най-лиричното стих.
2.Заглавието-звучи носталгично.Музиката е символ на красивото, на духовната извисеност, на таланта. Епитетът “старият” внушава почит, уважение, предполага съпричастност.

Страници – 1

Свали

Цветарка – Христо Смирненски – анализ

1.Творческа история – включено е в стих. “Да бъде ден”, но преди това не е публикувано в пролетарския печат. Според писателя Димитър Осинин, творбата е възникнала по повод на един конкурс, обявен от Академичното дружество на филолозите слависти, които организирали лотария с ръкописите на известни писатели с благотворителна цел.
2.Заглавието – момиче, което продава цветя. Цветята символизират красотата, любовта, доброто, щастието.

Страници – 3

Свали

Йордан Йовков – “Последна радост”

Разказът “Последна радост”, поместен в сборника “Песента на колелетата” утвърждава характерното за Йовковата проза противостоене между естествения порив на човека да живее в мир и антихуманната същност на войната.
Разказът разглежда участта на човешката индивидуалност, поставена пред изпитанията на фронтовия живот. Трагизмът на главния герой Люцкан е Йовковото отрицание на войната като разрушителна стихия, която нарушава житейската хармония, погубва красотата и щастието.

Страници – 2

Свали

“Дядо Йоцо гледа” – анализ на трите срещи на дядо Йоцо с българското

Когато обръща поглед към своята съвременност след Освобождението, Иван Вазов я оценява от позицията на възрожденския патриотичен идеал. Драматичното разминаване между мечта и действителност обуславя критицизма, характерен за социалния реализъм на автора на “Дядо Йоцо гледа”. Разказът “Дядо Йоцо гледа” е художествено обобщение на Вазовите наблюдения върху обществения живот в България през първите две десетилетия след извоюването на националната свобода.

Страници – 2

Свали