Атанас Далчев – Стаята – анализ

Стихотворението на Атанас Далчев ”Стаята” е своеобразна интерпретация на един от най-важните мотиви в неговата лирика, а именно неживяния живот. Този текст описва традиционни за човешкия дом предмети, чрез чиито запустял вид успява да пресъздаде неналичността на живот. Тяхното присъствие от една страна има цел, да служи на човека, но от друга функцията им се обезсмисля, когато те нямат на кога да бъдат от полза. Тези вещи продължават да заемат местата и “ролите” си, но те са изгубили своя “господар”, изгубили са човека, което поражда меланхолното чувство на самота и отчужденост, характерно за Далчевите лирически текстове.

Страници – 1

Свали

Текст

Свали

Атанас Далчев

Един от големите писатели на Българския модернизъм е и приложилият законите на една нова естетика в поезията ни от 20-те години на ХХ в.- Атанас Далчев.Неговото творчество, представително за Диаболизма, е част от големия естетически прелом след войните,на съпротива срещу традицията.Той присъства в българската литература с обособена самостоятелност и устойчива независимост на творческия дух.Поезията му разкрива ново светоусещане и слабост на модерното съзнание към болезненото и некрасивото.

Страници – 15

Свали

Времето и пространството в поезията на Атанас Далчев

Митологичното мислене е вложило в геометричните очертания на основните форми – кръга и квадрата – експресията и съдържащите се в тези форми символи и отношения, превърнало е тяхната неподвижност и мълчание, в комплекси, в които изначалните елементи на формата структурират културната организация на времето и пространството. Геометричните конструкции, превърнати в изразно средство на статиката и динамиката на света, на неговия материален и духовен аспект, на митологично ниво снемат своята абстрактност и функционират като символи, изразяващи представата за небе и земя, сътворено и несътворено, време и съдба, за мястото на човека в света и отношенията му с този свят.

Страници – 10

Свали

Мирогледно-естетически аспекти в поезията на Атанас Далчев

Ако приемем, че философската проза е упражнявала определено влияние върху поета Далчев, мисля, че ще си обясним и съмненията, които понякога са го сполитали, в автентичността на собствената му поетическа дарба. Бе убеден, че „истинският поет не облича мислите си в стихове, а мисли в стихове“. За себе си признаваше, че първо съчинява в проза, а след това превръщал прозата в стихове. Възразявах му, че техниката на създаването едва ли е толкова важна – важен е резултатът и му цитирах оценката на Фердинанд Брюнетиер за Бодлер. Във втория том на „Развитие на френската поезия през 19-и век“ (лекции, четени в Сорбоната) Брюнетиер казва: „Бодлер първо мислеше, създаваше, пишеше в проза, а след туй римуваше прозата.

Страници – 35

Свали

Основни мотиви и символни образи в творчестото на Атанас Далчев

*Неизбежната, неумолима смърт; скръбното угасване на човешкия живот, мъчителният път към плашещото отвъдно битие; безсилието пред жестоката съдбоновна предопределеност, пред агресивността на демоничната стихия; парадоксалното безсмъртие на властната пагубна сила ( „Болница”, „Вратите”, „Жената в черно”)
*Прочетената книга на живота, асоциативно пренасяща мисълта към идващата смърт („Старата книга”)
*Страданието на хората от крайните градски квартали; социалната нищета и обреченост на човека, който е в плен на бедността („Хижи”)

Страници – 3

Свали

Интерпретация върху „Кукувица“ от Атанас Далчев

Атанас Далчев като постимпресионист се стреми да въздейства върху своите читатели чрез звучноста и тоналноста на своите творби.Атанас Далчев разказва идеята за настоящето, надеждата и желанията на хоратаа относно бъдещето.

Страници – 1

Свали

Драмата на отчуждението в стихотворението „Книгите”

Лиричекия Аз е интелектуалеца. Той е ситуиран денонощно пред книгата и той сам заявява, като болезнено осъзнава, че реалният свят е непознат за него, както и човешките взаимоотношения. Той сякаш е скептично прозрял обикновените човешки радости, той е затворен единствено в света на книгите, в света на чуждия опит.

Страници – 1

Свали

Атанас Далчев – предметният свят в неговото творчество. Философската лирика на Далчев

Атанас Далчев е роден в Солун на 12.06.1904г.Баща му е учител в българската гимназия “Кирил и Методий” там е и народен представител в турския парламент от групата на Яне Сандански.От 1908г. до 1912г. семейството живее в Цариград, по време на Балканската война в Деде агач, а в началото на Първата световна война се установява в София.
Атанас Далчев завършва класическия отдел на Първа мъжка гимназия и става студент по философия в софийския университет “Климент Охридски”.

Страници – 7

Свали

Преоткриването на свежестта и чудото на живота в стихотворението „Прозорец”

Стихотворението „Прозорец” е най-красивата Далчева приказка за преоткриването на свежестта, на красотата на света, на чудото на живота. В заглавието откриваме основният образ в поезията на А.Д.. Този образ означава границата между вътрешния и външния свят на човека, между видимото и незримото. Стихотворението въвежда още в първия стих зимното стъкло на прозореца – „ето нашето зимно стъкло, то не е, то не е сякаш същото …”

Страници – 1

Свали

Затвореното пространство в стихотворението „Стаята”

Заглавието „Стаята” насочва към основното пространство в творбата – това е пространството на стаята, което се разгръща в цялото произведение чрез своите отделни елементи – под, врата, стени, ъгли – те са описани като познати и единствени, субективно изживени. Реалността е представена чрез своята вещественост и в това затворено пространство на стаята липсва лирическия персонаж.

Страници – 2

Свали