Идейно-естетически внушения, проблематика и поетика в творчеството на Атанас Далчев

Възгледите на А.Д. се раждат като алтернатива на литературното направление в България преди Първата световна война, т.е. преди символизма (като алтернатива на символистичното направление)
Интересът след Първата световна война е насочен към проблемите на реалността, на земното човешко съществуване, на всекидневието.

Страници – 7

Свали

Субектът и светът в поезията на Атанас Далчев

„Хубав език имат само второстепенните писатели, които, лишени от своя смисъл и свое виждане, могат безкрайно да оглаждат и полират изреченията. Големият писател има по-важна работа – да извади от дълбочината на душата си един свят и да му даде форма.” (Ат. Далчев – „Миниатюри”)
Поетиката на символизма е арена, на която се разгръща формирането на Далчев като поет. Осмислените правила за построение на символистическите текстове помагат на поета да изясни собствените си художествени принципи. Затова постановката на въпроса за полемика и приемственост не е случайна.

Страници – 6

Свали

Атанас Далчев – Повест – коментар по тема

„Повест”… защо „повест”? По какъв начин може да се разбере това заглавие? Разказ на дадена случка, ситация или каквото и да е било.. ? Или всъщност не е обвивка на това което иска да ни представи автора с неговата повест. Обречената си и страдаща душа в неизлечим кръговрат.. В стихотворението, всъщност няма нищо скрито, мистично, загаданчно или тайно.. но, е тъжно и мрачно.

Страници – 2

Свали

Болница и Къщата – Атанас Далчев

Чувството за обреченост, за разпад на живота и смърт пронизва цялото стихотворение. Предметите в къщата живеят един свой свят, а над тях тежи смъртта на човек, живял някога в този дом. Основен мотив в творбата е смъртта. Реалният предметен свят предизвиква определени внушения. Още първите стихове ни потапят в един свят, в който царува пустота и зловеща тайнственост. Наемател всъщност няма, защото в дадената под наем от дявола къща „затворена е всякога вратата, а мракът спи и през деня във стаята”. Тази метафора внушава представата за липса ма всякакъв живот в къщата.

Страници – 2

Свали

Христо Ботев, Атанас Далчев, Елисавета Багряна, Никола Вапцаров – анализи и стихотворения

Героят седи под моста унижен, оскърбен и ограбен от живота и въпреки че носи инструмент за радост и веселие – цигулка, изглежда най – тъжният и самотен човек на света. Трагичната му съдба разкрива социалната обреченост на човека от социалното дъно. Представата за духовната и социалната му отчужденост е внушена чрез контраст между него и града. Цигуларят се е затворил в себе си, а тълпите са шумни и пъстри; той е стар и немощен, наоколо животът кипи.

Страници – 38

Свали

Информация и анализи за Атанас Далчев и произведенията му

1. Биография:
Атанас Далчев е роден на 12 Юни 1904г. в Солун. Учи в българското училище в Цариград, а след Балканската война цялото семейство се завръща в София и Далчев завършва Първа мъжка гимназия. Записва се в Софийския университет и през 1927г. завършва философия. Веднага заминава за Италия и учи в Рим история на изкуството. През 1929г. се завръща в България и работи като учител по литература и училищен инспектор.

Страници – 4

Свали

Анализи – Атанас Далчев – Болница, Стаята, Къщата, Прозорец, Книгите, Повест

Стихотворението дава загавие на дебютната книга. Символично прозорецът е преграда между външния и вътрешния свят. Идеята на текста носи и друго послание – „книгите прозорец към света”. Приказното начало създава впечатление за света и вълшебната птица. Приказнот – идилично внушение открива в образ метафорите „сребърен път” , „сребърни клони” , „посребрена бяла гора”.

Страници – 8

Свали

За далечните „близки” предмети на Атанас Далчев

Първият прочит на лириката на Атанас Далчев не може да не остави впечатлението за предмети и затворени пространства. Стаите, стените, вратите, прозорците – тези постоянни пространствени ограничители – задължително фигурират в изследванията върху творчеството му. Те неизменно биват отбелязвани, изброявани и всъщност използвани за основа на една „статистика” на Далчевата образност.

Страници – 5

Свали

Отчуждението, самотата, обречеността на човешкото съществувание в творчеството на Атанас Далчев

Атанас Далчев е виден представител на българския реализъм.
Неговото творчество се появява в момент, когато поезията на българските символисти започва да се изчерпва, да губи обаянието си над читателите. Съвършенството на формата на стиха, към което се стремят символистите, се превръща в клише. Поетите на символизма обогатяват за кратко, и то с изяществото си на стиха, българската поезия, без да добавят ново съдържание и личен светоглед. Вече клишираната символистична образност и патос потискат естествената изразност на лирическия герой, правят го да изглежда изкуствен и не на място.

Страници – 3

Свали

Образът на смъртта в творчеството на Атанас Далчав

Моделът на Атанас Далчев за битието е песимистичен, той гради потискащо послание за живот без смисъл, поради което се появява и идеята за смъртта. Тя не е видяна като увековечаваща човека и делата му, както е през погледа на античността и средновековието, а по-скоро като фатален и неизбежен жребий за човека, който обезсмисля всички негови усилия. Гледан откъм смъртта, самият живот изглежда лишен от каквато и да било надежда. Такава е идеята на стихотворението “Болница” на Атанас Далчев, разкриващо образът на смъртта. Основна задача на вещта е да съдейства за осмислянето на човека като времево същество, което е непрекъснато държано на границата между живота и смъртта.

Страници – 2

Свали