Драмата на отчуждението в стихотворението „Книгите”

Лиричекия Аз е интелектуалеца. Той е ситуиран денонощно пред книгата и той сам заявява, като болезнено осъзнава, че реалният свят е непознат за него, както и човешките взаимоотношения. Той сякаш е скептично прозрял обикновените човешки радости, той е затворен единствено в света на книгите, в света на чуждия опит.

Страници – 1

Свали

Простата човешка драма в поезията на Вапцаров

Вапцаровата поезия е нова явление в българската литература. Поетът – “огняроинтелигент” внася в нея нови лирически ин¬то¬на¬ции, нови теми и образи, нова поетика. Той е поет. новатор, в чи¬ято поезия се съчетават лирически размисъл със сурова документалност, емоционална изразителност с пластична изобразителност, конкретно-предметно мислене с метафорична образност, реалистично изображение с романтична извисеност. Това е поезия, която зазвучава с непозната дотогава сурово-мажорна тоналност, преплетена с подкупваща задушевност.

Страници – 11

Свали

Христо Смирненски – „Йохан” за подвига и драмата

Поемата „Йохан” е вдъхновена от берлинското възстание през януари 1919г. Тогава съюзът на немските интернационалисти „Спартак” издига барикади. След няколко дни на кървави сражения въстанието е смазано, но то остава живо в паметта не само на Европа. Преди да възпее водачите на спартакистите – Карл Либкнехт и Роза Люксембург, Смирненски създава образа на редника в борбата, обикновения работник. Може би не случайно е избрал името Йохан, така разпространено в Германия.

Страници – 2

Свали

„Житие и страдание на грешния Софроний“- драматична картина на робството

В края на XVIII век Стойко Владиславов от Кoтел се превръща в епископ Софроний Врачански и тази промяна става символен знак за трансформационните процеси във възрожденското общество, издигащи личността от сферата на регионалното до мащабите на общонационалното. Човекът, който е възприемал себе си като част от един малък свят, се озовава в центъра на бурния живот и изразява идеи, свързващи го с духа на западноевропейското Просвещение. Поп Стойко е до голяма степен онази безпомощна личност, която е зависима от трагичните обстоятелства на робския живот, докато врачанският архиерей е духовен водач на паството си и се стреми да формира у своите сънародници нов тип ценностна система.

Страници – 3

Свали

 

ДРАМАТА НА ЧОВЕКА И ВРЕМЕТО В РОМАНА “ТЮТЮН” – Димитър Димов

Димитър Димов изобразява трагичните, неразрешимите противоречия на човешката душа, страшната разрушаваща власт на страстите, безизходността на индивида, абсурдността на индивидуализма. Идейно-тематичните насоки на творбите му свързваме със силата на човешките страсти, амбиции и с трагизма на човешкия живот. Епичното начало в тях откриваме в интереса към историческия дух на времето, в многостранния обхват на изображението и в богатството на образната система. В основата на трите му романа е темата за грехопадението и за човешката обреченост. В “Тютюн” (както и в “Поручик Бенц” и “Осъдени души”) те се тълкуват в сферата на матеарилистическите интерпретаций.

Страници – 6

Свали

Поява на Драмата в България

Винаги свързваме драмата с театъра. В Европа театъра има утвърдена роля още през ХVII век, особено в цяла западна Европа. По това време България се намирала по османско Владичество и до поробения народ не достигало почти нищо от културната традиция на Европа. През ХIХ век в България се появя театъра.

Страници – 2

Свали