Образа на Ирина – Тютюн – Димитър Димов

Ирина е един от най-сложните женски образи. Тя е представител на света на богатите, но за разлика от Борис, тя печели симпатиите на читателите. Авторът следи развитието и много внимателно. Проследен е не само житейския и личният живот, но и психологичния. Смейството на Ирина е по-заможно от това на Борис. Няма много топлина в семейството на Ирина.

Страници – 2

Свали

Образът на Рафи Клинче в романа „Железният светилник”

Рафи Клинче късно влиза в романа. Той е чужденещ. Той е майстор резбар, който идва в Преспа, за да направи олтар в църквата. (в 3та глава на 3ра част ): Очите му, изпъкналото му чело са детайли, които насочват към тревожност, дългите му ръце изразяват сръчност, а поведението му изразява вътрешно неспокойство. Рафи Клинче проявява дързост, когато сам повежда разговора с общинарите за заплатата си. Те са шокирани от цената, която иска за своя труд.

Страници – 1

Свали

Образът на Борис Морев – предпоставки за успеха

Романът „Тютюн” разглежда българското общество в края на 30-те и началото на 40-те години на 20 век. – от тютюневите работници в малкия провинциален град до висшите кръгово на финансовия капитал. Чрез образа на Никотиана писателят олицетворява заплахата човек да стане жертва на собствените си стремежи. Един от главните герои на романа Борис не се примирява да живее според ограничените норми.

Страници – 2

Свали

Образът на Султана в „Железният светилник” – Димитър Талев

Султана е централен герой в романа”Железният светилник”. Тя е сложен и противпречив образ, които носи голяма част от посланията на творбата за мястото, устойчивостта и ролята на българката. Султана е здраво свързана с традициите и корените на рода. Тя произхожда от знатен род, но е останала сирак. Тя е последното цвете на този род.

Страници – 2

Свали

Образа на града в поезията на Христо Смирненски

Христо Смирненски навлезе в нашата литература и остави трайна диря в нея с голямата човешка болка от социалната трагедия на онеправданите трудови хора. С дълбоко проникновение и изключителна поетична сила Смирненски разкрива трагичната участ на своите герои в тяхната вълнуваща човешка драма. С ръката на талантлив художник той рисува жалкото существуване на работниците от крайните квартали на големия град. Особено пластични и затрогващи са тези картини в цикъла „Зимни вечери”.

Страници – 4

Свали

Образът на смъртта в творчеството на Атанас Далчав

Моделът на Атанас Далчев за битието е песимистичен, той гради потискащо послание за живот без смисъл, поради което се появява и идеята за смъртта. Тя не е видяна като увековечаваща човека и делата му, както е през погледа на античността и средновековието, а по-скоро като фатален и неизбежен жребий за човека, който обезсмисля всички негови усилия. Гледан откъм смъртта, самият живот изглежда лишен от каквато и да било надежда. Такава е идеята на стихотворението “Болница” на Атанас Далчев, разкриващо образът на смъртта. Основна задача на вещта е да съдейства за осмислянето на човека като времево същество, което е непрекъснато държано на границата между живота и смъртта.

Страници – 2

Свали

Образът на Люцкан и проблемът за хармонията между човека и света в разказа „ Последна радост” от Йордан Йовков

Йовков съгражда своя свят от разнообразни и сложни характери и чрез тях налага творческите си виждания за създаването на един по-добър и по-хуманен свят. Неговото творчество издържа изпитанието на времето, то и до днес вълнува с едно основно, завладяващо чувство – любов към прекрасното у човека.
Люцкан е най-чудноватият и необикновен гражданин на малкия провинциален град.

Страници – 2

Свали

Величието и трагизма в поемата “Септември” – Философският и етичният смисъл в конфликта земя – небе, човек – бог

Героичното и трагичното в образа на народа в поемата “Септември” на Гео Милев

Гео Милев се вписва в едно проблемно поле на българската литература, което чертае модернистичното виждане за света и човека. За него Антон Страшимиров казва, че е “от личностите, които се раждат веднъж на сто години”. Двете списания, които издава – “Везни” и “Пламък” – бележат два етапа в преориентацията на българската литература след войните. Гео Милев налага идеята, че поезията се нуждае от обновление. За него е характерен реформаторския дух, както е при Пенчо Славейков. Гео Милев е носител на нов тип естетическо съзнание. Според него човешкият дух трябва да се стреми към нови висоти и да надмогва делничното. Тази мисъл е ярко реализиранан в поемата “Септември”. Величието и трагизма в поемата “Септември” – Философският и етичният смисъл в конфликта земя – небе, човек – бог

Страници – 7

Свали

Образът на жената в „Стихии”от Елисавета Багряна

Увод.Поезията на Елисавета Багряна навлиза в българската литература, търсейки нови духовни пространства за човека, като чрез своите стихосбирки утвърждава вечния порив към свобода, непокорство,стремеж към непостижимото и далечното. В поетичния свят на българската литература за първи път жената творец заема сво¬ето достойно място. Тя заявява правото си да докаже силата на своята личност и да представи пред света женското светоусещане.

Страници – 3

Свали

Образът на Леля Дъмша от „Ангелинка“ – Елин Пелин

В своето творчество Елин Пелин рисува драмата на българското село в началото на ХХ век. Жестокият живот убива радостта от съществуването. Колкото и да е смазан, селският човек съхранява несломимата си жизненост и богатство на изживяванията. Неговата душевна красота писателят разкрива в разказа “Ангелинка” Разказ за най-чистите и възвишени чувства от първата любов. Произведението е написано като спомен. Глаголната форма от първо лице единствено число придава достоверност на повествованието. Не е използвано име за главния герой. Така неговите преживявания получават универсален характер, а внушенията се извисяват до общовалидни истини.

Страници – 2

Свали