Реферат на тема Български автори

1 Биографични данни:
a)Родно място – Христо Ботев е роден през 1848 г. в Калофер.
б)Семейна среда – роден е в семейството на Ботьо Петков – възрожденски учител и книжовник.
в)Образувание – първоначалното си образувание получава в Карлово, след това в Калофер. Със съдействието на Найден Геров Ботев учи в Одеса, която не успява да завърши. Праи опит да следва в Одеския университет. През 1867 г. се завръща за кратко в Калофер, където преподава. През есента на същата година започва емигрантския му живот в Румъния.

Страници – 28

Свали

Увод и теза за всеки автор

Елин Пелин
/увод и теза, която става за почти всички разкази/
Елин Пелин, определян като „сладкодумеца”, за пръв път с изключителна увлекателност изобразява селото в българската литература. Още с първите си творби той утвърждава свое хуманистично виждане за човека и неговия живот, за правото му на избор, за негово задължение да изживее живота, както може, да го приеме такъв, какъвто е, с всичките му радости и скърби. Човекът на Елин Пелин приема естествено и мъдро и живота, и смъртта, и радостта, и тъгата, защото всичко е божи дар.

Страници – 5

Свали

Накратко за всеки автор

Христо Ботев – пише преди Освобождението.Основни чувства в стихотворенията му са силната любов към род и родина и ненависта към поробителя.Отказва се от лично щастие,налага мотива за саможертвата в името на свободата на народа.Описва действителността.Появява се и образа на майката,която се явява най-близкият му човек,който може да го разбере.Тя го възпитава в духа на хайдушка традиция.Накратко за всеки автор

Страници – 4

Свали

Паралели и контрасти между „Маска” на Пейо Яворов и „Дяволско” на Атанас Далчев

Стихотворението „Маска” Пeйo Яворов посвещава на Вл. Василев – литературен критик от кръга „Мисъл” . Творбите „Нирвана” и „Песен за човека” авторът също посвещава на литературни критици от този кръг. Тези посвещения са отправени към тематиката на произведенията – вечните философски въпроси за живота, неудовлетвореността на автора от битието. Яворовата критика тук е пропита от философските идеи на А. Шопенхауер, заобикалящият ни свят е осъзнат като плод на нашите представи, битието е плод на една неистинност. Тази идея е заявена още със самото заглавие – „Маска”.

Страници – 8

Свали

Пищови по литература за входно ниво 12 клас

Христо Ботев (1848-1876) – роден в Калофер; твори през епохата на Възраждането; Ботев е поет, публицист, журналист;
жанрове – фейлетони,очерк, памфлет, сатири, стихотворения;
Осн.теми в творбите му: борба, робство, свобода;
Ключови образи – майката, бореца за свобода, народа, Балкана;
Издава една стихосбирка съвместно със Стефан Стамболов;
Творби на Ботев и осн. теми:
Майце си (елегия) – Елегията интерпретира тема и проблеми свързани със самотата, с безнадеждността, търсене на отговори за смисъла на живота;
Към брата си – (елегия)липсата на другари и възможност за споделяне, разгръща се темата за несбъднатата надежда за щастие и благородно цел;

Страници – 3

Свали

Пейо Яворов – „Градушка” – анализ

Покъртителната неволя на селяка обаче не остана неизказана. Неговият робски труд и получовешко съществувание, неговите физически страдания и нравствени терзания, безпощадните удари на слепите природни стихии и безочливите гаври на нравствено сляпата държавна власт – всичко това намери отклик в творенията на българските писатели от Ботев и Вазов до Йовков и Вапцаров.

Страници – 14

Свали

 

Пейо Яворов – „Градушка” – анализ

Поемата „Градушка” на Пейо Яворов е ярко художествено доказателство за модерните тенденции в развитието на българската литература в началото на XX век. Народнопесенният ритъм в лирическия изказ на поетичното действие въвежда в психопространството на човешкия размисъл. Още с първите стихове на поемата е внушено чувство за тревога. Ритъмът е бавен, протяжен: „Една, че две, че три -…”. Липсват глаголи. На пръв поглед сякаш няма действие.

Страници – 6

Свали

 

Символни измерения на злото в човешката социална съдба – Градушка – Пейо Яворов

Изповедният тон и дълбоката психологична дра­ма на душата обвързват вътрешните мисловни пространства на Яворовите поетични прозрения в стихотворението „На нивата” и поемата „Гра­душка”.
Трагичната обреченост на човешкото присъст­вие в природния кръговрат на живота изпълва със социална дисхармония мотива за труда и човеш­кото трудово усилие. Мисълта е напрегната, раз­мисълът е тревожен. В душата се раждат дълбоко изстраданите изповедни слова на особена молитва-размисъл.

Страници – 3

Свали

Образът на света създаден от Яворов в „Градушка”

Поемата „Градушка” принадлежи към социалния творчески период на Яворов. Конкретен мотив за написването на творбата няма.В произведението си авторът описва своите детски спомени за тежкото битие на българските селяни и на преден план стоят трагизмът и страданието съпътстващи живота им.Градушката е една от многото стихии,които Бог е пращал на селянина.Този природен катаклизъм „Една, че две, че три усилни и паметни години…” поставял малкия човек в безизходица.   Трагедията на селянина представена тук е реална,за него тя дори е ежедневие.Радостта предизвикана от предстоящата богата реколта е помрачена от вечния страх от природата,която може да бъде както приятел,така и враг.

Страници – 3

Свали

 

Градушка – Пейо Яворов

Стихотворението „Градушка” е най-цялостното и най-добре композираното произведение на Яворов. В него е най-силно изображението на селото в нашата лирика, което може да се сравни с едни от най-добрите белетристични произведения. Изображението на тази селска трагедия е толкова силно и картинно, че в читателя се създава чувството, сякаш пред него се рисува тази картина. Дори се получава невероятно жив пейзаж, който е толкова сетивен, сякаш можеш да го чуеш и да го „пипнеш”. В този изграден от автора лишен от хармония свят, той ни среща с прокълнатостта на човека, с човешката съдба, пропита с много драматизъм.

Страници – 2

Свали