Образния свят в романа “Тютюн”

Романът “Тютюн” е художествено изображение на националния живот преди и по време на Втората световна война. В епически разгърнатите пространства на творбата се преплитат множество сюжетни линии, различни герои, съсловия и класи. Конфликтната сложност на техните отношения е център на авторовото внимание. Подобна романова схема е тиражирана в редица белетрестични произведения на 50-те години. “Тютюн” остава класическа творба, от онези, които по думите на Борхес “поколения хора, движени от различни подбуди четат с постоянно усърдие и необяснима преданост”.

Страници – 4

Свали

Проблемът за престъплението и наказанието в романа “Граф Монте Кристо”

Благодарение на творби като “Тримата мускетари”(1844), “Граф Монте Кристо”(1844-1845), тази “природна стихия” (както го определя Мишле), завладява въображението на поколения читатели. Син на генерал от Наполеоновата армия, Александър Дюма рано загубва баща си. Без да е получил добро образование, започва работа като чиновник, но много скоро се ориентира към театъра с пиесата “Лов и любов”(1825). Продължава с трагедии, драми и мелодрами, но романистиката, която в този момент се обогатява с нови идеи и тенденции, силно привлича Дюма. Жанровата форма роман-подлистник обуславя облика на “Граф Монте Кристо” като развлекателно четиво.

Страници – 2

Свали

Проблемът на възмездието в романа „Граф Монте Кристо“ – Александър Дюма

Ал.Дюма-баща/1802-1870/ се нарежда сред най-ярките представители на френския романтизъм.Благодарение на творби като „Тримата мускетари“/1844/, „Граф Монте Кристо“/1844-1845/, „Кралица Марго“ /1845/,“Жозеф Балзамо“/1848/ тази „природна стихия“/както го определя Мишле/ завладява въображението на поколения читатели.Не само творчеството ,но и животът на Дюма са като вихър.Виждайки „златната мина“ в писането на „популярни романи“ Александър Дюма се впуска бурно в създаването им. Надарен с неизчерпаемо въображение, Дюма сътворява незабравими герои с харизматично излъчване.Те,като своя автор изминават дълъг и сложен път.Най-добрата илюстрация на идеята за изключителност както в действията,така ив характера, се явява граф Монте Кристо от едноименния роман.

Страници – 2

Свали

Пътят към висшето общество – амбиции и нравствено поражение, според романа „Бел ами” Ги дьо Мопасан

Мопасан е един от най-големите белетристи на XIX. По това време се развива социалният реализъм като художествено направление. Важна роля в художествената литература играе реалистичният детайл като носител на основната мисъл и отражение на действителността. Утвърждава се тезата,че „личността изцяло е продукт на социалната среда”. В голяма част от произвденията си Мопасан обръща внимание на взаимоотношенията между хората. Виртуалното му майсторство на боравене със словото позволява в наглед прости случки и детайли да отрази дълбоки нравствени и философски проблеми.

Страници – 2

Свали

Устоите на родовия морал и процесите на българското възраждане в романа “Железният светилник”

“Железният светилник” е произведение, което носи нови и ценностни моменти в българския исторически роман и представлява значително литературно дело. Наред с останалите романи от знаменитата тетралогия на Димитър Талев – “Преспанските камбани”, “Илинден”, “Гласовете ви чувам”, изобразяваща живота и борбите на македонските българи под османското владичество /1833-1864г.-1910г./, тази книга представлява едно чудно откритие – откритието на праизворите на нашето съзнание и култура, на неделимата народна душевност, на нравственото начало и човешкото достойнство, предадени на нашите поколения от миналото.

Страници – 9

Свали

Родът, личността и историята в романа “Железния светилник”

Димитър Талев на пръв поглед физически слаб човек, но в него се крият големи войнствени сили. Той носи нещо от коравината на българина, живял дълго в непригодни условия. Притежава морала и духовната здравина с старото българско семейство, което, изпълнено с национално самоуважение, издържа вековни изпитания на робството. Талев е обичал България – колко е малко, ако се каже само това.

Страници – 3

Свали

Образът на Рафи Клинче в романа „Железният светилник”

Рафи Клинче късно влиза в романа. Той е чужденещ. Той е майстор резбар, който идва в Преспа, за да направи олтар в църквата. (в 3та глава на 3ра част ): Очите му, изпъкналото му чело са детайли, които насочват към тревожност, дългите му ръце изразяват сръчност, а поведението му изразява вътрешно неспокойство. Рафи Клинче проявява дързост, когато сам повежда разговора с общинарите за заплатата си. Те са шокирани от цената, която иска за своя труд.

Страници – 1

Свали

Образът на Лазар Глаушев в “Железния светилник” на Димитър Талев

Лазар е типичен образ на възрожденски будител. Той е отворен към новото. Лазар е надеждата на Султана да възкреси славата на нейния род. Лазар играе важна роля в романа. Той е физически слаб и крехък и не може да оцелее на чаршията. Лазар се откроява останалите със своето ученолюбие. Повратът в живота му е обучението не в Гръцко, а в българско училище в Охрид. Още от малък той осъзнава, че е предопределен да изпълни своя мисия.

Страници – 2

Свали

Образът на Султана в „Железният светилник” – Димитър Талев

Султана е централен герой в романа”Железният светилник”. Тя е сложен и противпречив образ, които носи голяма част от посланията на творбата за мястото, устойчивостта и ролята на българката. Султана е здраво свързана с традициите и корените на рода. Тя произхожда от знатен род, но е останала сирак. Тя е последното цвете на този род.

Страници – 2

Свали

Светът на „Никотиана” в романа „Тютюн” – Димитър Талев

Заглавието на романа ни насочва към основната тема за разрушителната сила на властта върху човешката душа. В романа се открояват няколко различни пластове на изображението – психологически, битов, философски, социален, нравствено-етичен. Психологическият план разкрива човешките преживявания, прониква в интимния, мисловния и емоционалния свят на героите. Битовият план е свързан с живота както на обикновенния беден работник, така и на богатите.

Страници – 2

Свали