„Чoвекът е само мислеща тръстика“ – Блез Паскал

От Сократ до наши дни философите от всички времена се опитват да определят човешката природа. Безспорно човекът е най-мистериозното живо същество на планетата Земя. Антропологията, псилогията и др. науки се опитват да го изучават като за целта се налага да го поместят в някакви всеобщи закономерности, подобно на останалите живи и неживи форми в света, но човека винаги оства извън тези граници. Затова най-удачните описания за него би трябвало да имат диалектическа форма, т.е. да съчетават противоположностите в едно.

Страници – 4

Свали

Паскал и неговите мисли за човека

Френският философ Блез Паскал (1623 – 1662) е един от най-видните мислители на седменадесети век. Освен с философия Паскал се е занимавал с физика и математика (изобретател е и на първата сметачна машина), той е един от най-ярките примери за ранна и преждевременна надареност, на една изчакваща собствените си резултати нетърпелива гениалност. Основните философски виждания на Паскал са написани в книгата “Мисли”. В нея той определя и своето виждане за човека и човешката природа.

Страници – 3

Свали

„Робинзон Крузо“ и просвещенският модел за човешка личност – Даниел Дефо

Публикуван през 1719г. “ Робинзон Крузо” от Даниел Дефо е считан за първия реалистичен роман в английската литература.Създаден е по действителната история на шотландския моряк Александър Селкърк,който прекарва четири години сам на необитаем остров. Физическото и духовното оцеляване на човека е основната тема в романа “Робинзон Крузо”.Попаднал на безлюден остров , далеч от цивилизацията и обречен на самота ,героят е изправен пред дилемата – да се бори или да се примири.Примирението означава да живее доколкото му стигат припасите и да разчита на Божията милост да бъде спасен.

Страници – 2

Свали

Простата човешка драма в поезията на Вапцаров

Вапцаровата поезия е нова явление в българската литература. Поетът – “огняроинтелигент” внася в нея нови лирически ин¬то¬на¬ции, нови теми и образи, нова поетика. Той е поет. новатор, в чи¬ято поезия се съчетават лирически размисъл със сурова документалност, емоционална изразителност с пластична изобразителност, конкретно-предметно мислене с метафорична образност, реалистично изображение с романтична извисеност. Това е поезия, която зазвучава с непозната дотогава сурово-мажорна тоналност, преплетена с подкупваща задушевност.

Страници – 11

Свали

Трагизма на отчуждения човек в стихотворението „Повест”

Стихотворението „Повест” е творба за затвореното стайно човешко съществуване. В това стихотворение човекът присъства като вечна даденост, като сякаш наблюдава своето реално отсъствие от света. Още в първата строфа са въведени два основни образа в творчеството на Далчев – прозореца и вратата. Още в първите стихове на стихотворението въвеждат затвореното пространство на дома, то е лишено от хармония, тук домът е място на дисхармония, където човекът усеща най-силно своята неадекватност спрямо света около себе си и спрямо хората.

Страници – 2

Свали

Любовта – презентация

Продължителност – 17 слайда

Свали

Човекът-жертва и месия в лириката на Христо Смирненски

Христо Смирненски живее и твори в епоха на големи социални и политически противоречия. Своеобразно за неговата поезия е съчетаването на типично символистичното звучене с нова предметна образност и дълбока семантична натовареност. Поетът от Кукуш представя изцяло нов поглед към света в българската литература – увлечен от прогресистката утопия, той постига и изцяло общочовешки екзистенциални прозрения.

Страници – 5

Свали

Трагичната и оптимистична визия на Смирненски за човека и света
Страдание и спасение в поезията на Христо Смирненски

Двайсетте години на ХХ век са време на социално- политически и културно-естетически промени в българското общество. Рожба на тази епоха, творчеството на Христо Смирненски е израз на новото отношение на твореца към човека и света. Новаторска по дух, поезията му е продължение на традицията в българската литература. Очевидна е връзката между стиховете на поета както с борбеното начало и трагично-героичната саможертвеност от произведенията на Ботев и Вазов, така и с усложнения, напрегнат и драматичен психологически свят на човека от символистичната поезия. Но поетът преодолява абстрактните и идеалистични търсения на българските символисти и реабилитира присъствието в художествения свят на реалната действителност и на “малкия” човек.

Страници – 12

Свали

Атанас Далчев – човека в човека

Истински модерната поезия показва вярно непосредственото психическо протичане.Въпросите ,които тя поставя чрез поезията на Атанас Далчев са едноврвменно общочовешки и строго лични ,защото се отнасят до Човека в отделната личност. Стихът на Далчев е рожба на същата литературна пролет ,която дава на българската поезия революционните устреми на Христо Смирненски и септемврийските поети ,идейно-естетическото бунтарство на Гео Милев ,стихийната виталност на Ел.Багряна.

Страници – 8

Свали

Трагедията на ренесансовия човек в света на Елсинор

Трагедията „Хамлет” е пропита с хуманизма на Шекспир. По времето на Ренесанса човекът е най-съвършеното същество на света.Ренесансът не обръща толкова много внимание на църквата. Човекът започва да се стреми към това да изучава както Бог, така и явленията, които преди са смятани за знаци или наказания.Ренесансовият човек в трагедията на Уилям Шекспир е разкрит най-добре в образа на младия принц Хамлет. Светът на Елсинор представя епохата на Средновековието. Хамлет се стреми към това да премахне човешките недостатъци, стреми се да постигне хармония между човешките взаимоотношения. Докато в Елсинор огромно влияние имат църквата и догмите и.

Страници – 2

Свали